?еромонах Константин, игумен на манастира „Св. Пантелеймон“ край Велики Преслав, пред Радио „Фокус“- Шумен
Фокус: Цветница и Възкресение Христово са сред празниците, през които в манастира „Св. Пантелеймон“ се стича многолюден народ. ?еромонах Константин, как ще бъдат организирани богослуженията в манастира за тези два големи празника, с оглед на ситуацията с коронавируса?
?еремонах Константин: Както се установи при срещата с патриарх Неофит и Щаба. Службата за Великден е навън, но хората трябва да спазват по- голяма дистанция. На Цветница също при идване в храма, да не се събират на големи групи , да не се бутат един в друг, така както и в магазина или аптеката. Винаги сме обръщали внимание миряните да не се струпват в желанието си да вземат осветена върбова клонка. Сега поне ще ни повъзпита тази болест, която е нападнала народа. Безсмислено е да се блъскат, да се тълпят, нека спазват разстояние. Никой няма да остане, на всеки ще раздадем върбичка. Вярата е важна. Клончето е стимул хората да дойдат на църква, но да се замислят защо го вземат. С тези цветя е посрещнат Спасителят, който се е принесъл в жертва на хората. Влязъл е в ?ерусалим и са го прославили, а той е влязъл, за да изкупи човека от греха. Това трябва да се разбере. Бог е подател на живота, а литургията, Светото причастие е единение с Него. Сиреч, ние ядем от Дървото на живота, което Бог измести от Рая и отново ни го върна чрез очеловечването на Неговия Син. Вярата единствено ще ни спаси. В тези дни на Великия пост, във времето на тази зараза имаме време за размисъл и да се обърнем към Твореца на вселената. Той е подател на живота. А на нас, кръстените е казал, че дори и космите на главата ни са преброени и не дава ни един косъм да падне без негово знание. Но, когато се отдалечим от Него, поругаем светите Му заповеди и всичко друго, тогава вече тръгваме по гибелни пътища, които ни водят до положението, в което сме сега- грубо материалистично, човещината почти изчезна, всеки гледа да натрупа пари и т.н. Спасението е в покаянието и обръщането към Твореца, към първоначалния човешки образ, защото като станем по- лоши от животни, Бог няма да ни търпи. Ставаме като диви зверове понякога.
Фокус: Какъв е животът в манастира в периода на извънредното положение?
?еремонах Константин: Извършваме богослужения, идват миряни, хората разбират, стоят на разстояние един от друг. Дезинфекцираме, почистваме, пръскаме, имаме препарати от РЗИ, иконите почистваме със спирт. Правим човешкото, което ни е по силите, а другото е от Бог. Народът е казал: Бог дава, но в кошара не вкарва. Трябва и ние да направим нещо. Не може да скочим в огъня и да чакаме Бог да ни спаси. Ако някой друг ни бутне, тогава Той ще го стори, но сами да скачаме в огъня и да казваме О,Боже, спаси ни!, това вече е изкушение. Трябва да предприемем всички мерки, които са определени от държавата, а другото Бог ще го свърши. Все повече хора се обръщат към Бог в тези трудни времена. Човек има време за размисъл, не да изпада в паника, а да си поправи живота. Покаянието е голяма сила пред Бога. Покаяние за лошите дела, които вършим.
Фокус: Трудно е човек да се смири
?еремонах Константин: Трудно е, но това е пътят към Спасението. По принцип българинът като види, че му коват ковчега, тогава прибягва към смирение, покаяние, търси помощ от Бога. Иначе когато всичко му е наред си мисли, че Бог не вижда нищо, а Той всичко записва и рано или късно всеки си плаща според делата. Покаяние, смирение, единение и упование в Бога. Той ще ни даде сили да достигнем до истинското покаяние.
Фокус: Вие споделяте тази мисъл, че най- висшата форма на лечение е да се повдигне духът на човека?
?еремонах Константин: Казано е, силен дух, здраво тяло. Когато духът е чист, тогава и тялото е здраво. В песнопение, което се изпълнява по Акатист, се казва когато боледува духът, боледува душата и тялото, а когато духът е здрав, смислен, в Бога, не е примесен с похоти и страсти, тогава вече тялото е здраво и не ще го порази нищо. В много населени места камбани не звънят нито сутрин, нито вечер. Няма вяра. Приемам с радост решението православното вероучение да се учи от 1 до 12 клас, за да знаят хората къде е истината. Ако един човек не знае къде е хлебарницата, той ще умре от глад. Така и от малък, човек трябва да се научи да живее по правилата на Бог, а те са много прости- любов към Бог, любов към ближния и да не правиш това, което не искаш и на теб да бъде сторено. Има 10 Божии заповеди и нека човек да размисли къде в живота си е бъркал по тях. Какво е пренебрегвал и да го поправи. Нагледал съм се на много сторени чудеса. Божията милост е много по- голяма от нашите грехове и ако съдим по човешки идва пак една гордост, която ни спира да пристъпим към Бог, но не знаем колко огромно е Неговото човеколюбие. Човек, каквото и да е направил, Бог винаги намира път и начин да му прости и веднага го приема, като блудния син. Така и всеки човек, който си е загубил духовния и материалния имот, като се върне при Него, Бог му го връща със същата сила и му помага да го разработва, да го увеличава.
Фокус: Правят впечатление многото частици от свети мощи, които сте поставили под иконите?
?еромонах Константин: Да, извадили сме ги пред иконите, за да могат хората да се докоснат до светиите, да контактуват с тях чрез молитва. Запалват свещ, постояват в уединение, отправят молитва, ако са по- разтревожени аз чета молитва. Имаме и ние духовни лекарства, както от витамин С до най- силния антибиотик, църквата има тайнства, които могат да помогнат и от смърт да ни избавят, защото това, което не го знаят лекарите, там докъдето знаят, другата празнота я допълва Бог, когато човек има вяра и се изцелява. Хората търсят истината и като намерят хубостта от Бога, благодатта и спасението вече започва да ги влече това място и идват, защото знаят, че тук Бог реално помага при трудностите. Помага им да си изправят пътя, и оттам вече като се излекува душата друг става и материалният живот на човека. Оздравява тялото, човек става работоспособен, има в изобилие, и както е казала Пресвета Богородица с четири по малко труд се изкарва всичко в изобилие, отколкото без Божията помощ. Простичко е- да не правим лошо, да обичаме Бог. В Бог е радостта и истината и ако се приобщим към Него ще разкрием такъв чуден свят. Който влезе в истината, вижда чудесата.
Ивелина ИВАНОВА