Станислав Доспевски с рождено име Замфир (Зафир) Зограф е син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф, видни представители на Самоковската иконописна школа. Доспевски е един от първите художници с академично образование в България. Художественото му наследство включва икони, портрети, рисунки и стенописи. Станислав Доспевски дейно участва в обществения живот, той е един от създателите на читалище „Виделина” в град Пазарджик. Включва се в националноосвободителното движение. Поддържа връзки с Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи и други революционери. По време на Априлското въстание събира помощи, приютява бежанци и изпраща дописки до европейския печат. 1823 Роден на 3 декември в Самоков. 1835 – 1850 Работи заедно с баща си при изписването на иконите за църквите „Св. Никола” /1835/ и „Св. Неделя” /1840/ в Пловдив, като същевременно учи в Пловдивската гимназия. От 1841 до 1846 работят по стенописната и иконописна украсата на Рилския манастир. 1850 Заминава за Русия. 1851 – 1853 Студент в училището по живопис, скулптура и архитектура в Москва. 1853 – 1856 Учи в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, при проф. Басин и проф. Бруни. За конкурсната работа „Академичен етюд голо мъжко тяло” получава Сребърен медал. 1856 Завръща се в Самоков и обучава братята си Никола, Иван и Захари, които рисуват икони из цяла България. 1858 Жени се за Мариола, дъщеря на видния пазарджиклия Божко Куюмджията и се установява в Пазарджик. 1864 По негов проект си построява къща с ателие, до канала Паша арк в Пазарджик. 1859 В дома на Найден Геров, Станислав Доспевски урежда изложба с икони, която става първата персонална художествена изложба у нас. 1877 Арестуван от турските власти. 1878 Умира при неизяснени обстоятелства в затвора „Мехтерхане” в Цариград.
Къща музей „Станислав Доспевски” Къща музей „Станислав Доспевски” е единственият в България дом – музей на възрожденски художник. Сградата е построена през 1864 г. по проект на Станислав Доспевски от прочутите брациговски майстори, и е в стил характерен за периода на Възраждането. На фронтона й е изписано: ”Притяжание Станислава Д. Доспесково – Самоковца, 1864”. В салона на къщата, Станислав Доспевски рисува стенописи изобразяващи: “Смяна на стражата пред императорския дворец в Петербург”, “Площада на Пушкин в Одеса” и “Протока “Златният рог” в Цариград”. В дома на Станислав Доспевски са се уреждали първите сбирки на вътрешния революционен комитет и на първото женско дружество в България “Просвета”. През 1945 г. къщата е дарена от вторият син на художника – Борис Доспевски. Обявена е за музей през 1952 г., а през 1964 г. за паметник на културата. С Решение № 50 от 2 август 1966 г. на Окръжния народен съвет град Пазарджик, къщата-музей се обединява с Художествена галерия „Станислав Доспевски”. Днес къщата на Станислав Доспевски е сред 100-те национални туристически обекта.
