Пенка Хараланова, психолог- психотерапевт, доброволец в Националния екип за предоставяне на психологическа подкрепа във връзка със ситуацията с извънредното положение заради COVID-19, пред Радио „Фокус“- Шумен
Фокус: Г-жо Хараланова, защо се включихте в тази кампания?
Пенка Хараланова: Мисля, че това желание е изначално във всеки един от нас като усещане за принадлежност към реалността, към настоящата ситуация и осъзнаването, че всички сме заедно в това. Мисля, че желанието да помогнем е най- естествен импулс.
Фокус: Има ли вече хора, които ви потърсиха, как им помагате?
Пенка Хараланова: Имам вече такива разговори. Ситуацията е необичайна. И всъщност това е насочено към кризисна интервенция или кризисна подкрепа. Това не е обичайното консултиране или терапевтиране, което правим също било онлайн или на живо, а е насочено именно към нуждата от съдействие в тази необичайна ситуация, в която възникват различни затруднения, като например страхът от невидимия враг или това, че сме принудени да бъдем в изолация, което също се оказва не лесно за справяне. От друга страна можем да приемем настоящата ситуация като предизвикателство. Самата изолация ни позволява да се свържем със себе си на по- дълбоко ниво, да оставим обичайните ежедневни проблеми или ангажираности настрани и да се потопим повече в отношенията с близки, дори чрез онлайн общуване, или тези, които са в дома. Хубаво е да можем да си дадем сметка за позитивите, които ни дава това положение. Винаги има такива, всяка монета има две страни и в случая позитивите, които можем да извлечем никак не са малко- да се усамотим повече в семейното, в сплотеността, да усетим свързаността през случването на тези отношения не по обичайния начин, по който сме свикнали те да бъдат. Има техники, с които човек може да си помага в такъв момент, когато например дните от седмицата може да се сливат в – понеделник, вторник, сряда в едно еднообразие, което може да накара човек да се чувства по- отпуснат, прекалено депресиран или объркан, хаотичен , безпомощен. Има начини това да се тушира в известна степен, да се превъзмогне, като например си структурираме деня, имаме ясна идея като набелязани задачи какво ще правим на следващия ден, имаме план в това отношение и подреденост, на която да се опрем като структура. Когато имаме структура това ни държи, да се чувстваме по- сигурни в усещането, че сме тук и сега. Това е и което е най- важното- да знаем, че което е тук и сега, това е с което имаме да се справяме. След като отмине настоящето, ще мислим за после.
Фокус: Нормално ли е да ни е страх, може ли страхът да бъде здравословен?
Пенка Хараланова: Страхът е нормална емоция, още повече в такъв момент се явява по- скоро адекватен, в смисъл че той е този ,който ни пази, който ни кара да сме по- бдителни по отношение на това ,което преценяваме, че се случва в действителността. Начинът е да не залитаме прекалено в паниката, нито пък да отричаме. Страхът в този смисъл може да бъде наш приятел като по скоро ни кара да бъдем по- съблюдаващи предпазните мерки, правилата за безопасност. В този смисъл той се превръща в мотиватор да се задействаме и да правим това, което е добре за нас като хора, като членове на семейство, като хора, които сме в дадени отношения с други хора, на които държим. Това ни мобилизираме и да сме по- практично насочени към реалността. Има ситуации, в които човек е по- склонен да преекспонира нещата, да преувеличава малко в мислите си и това е по скоро, което ни кара да се паникьосваме и тогава всъщност страхът ни играе малко лоша шега. И начинът е в това да сме по- умерени, да стъпваме в реалността, да правим разлика между мисъл и факт, както казва когнитивната терапия и модалност, да правим разлика между това, което действително е, това, което ни интересува, фактите и да бягаме от излишни негативни и катастрофални интерпретации- какво е можело да бъде след месец, година или две. Именно, това са нещата, които по скоро ни карат да ни обзема страх, там са капаните, хубаво е да бягаме от това. Качества като умения за планиране, решителност, да сме по- действени, да не се отпускаме само в мислене, да не допускаме да ни наводнява отвсякъде каква ли не информация по темата, хубаво е да ограничим информационния поток, умението да държим граници в това отношение е много важно и наред с него да сме по-действени в посока към това да правим неща, които са добри за нас и за близките ни. А това могат да бъдат активности в посока на физически упражнения, релаксации, неща, които са ни любими занимания- плетиво, рисуване, слушане на музика, различни интерактивни игри, които ни дават възможност да се усещаме в заедност. Именно задействането през собствените ни ресурси, през собствените ни силни страни, неща, които обичаме да правим ни позволя да видим ситуацията в един по- шарен, по- пъстър аспект, да я приемем като нещо, което се случва, което е, което ще отмине и ще дойде време да се върнем към обичайния си начин на живот, но може би с тази разлика, че ще извлечем нови осъзнатости, които да ни послужат в реалността, по- нов начин да случваме нещата. И сега имаме свобода и тя се състои в това да избираме, да избираме как да реагираме на настоящата реалност, как да се справяме- дали да се отпуснем, да мърморим, да гледаме негативно, да стоим в отричането или в стреса, в бунтуването или по – скоро да приемем нещата, каквито са и да се задействаме в посока на това, което можем да надградим, да направим да извлечем позитивите- да усетим какво ни се дава всъщност. Нормално е да се дразним, защото то идва от нуждата от адаптация към тази промяна, която не е пожелана от нас, а ни се спуска като ситуация и вече над две седмици се налага да се адаптираме към нея. Когато приемем ограниченията по този начин, реалността, такава каквато е, може да избираме как да разполагаме с времето, което ни се дава, с това пространство, с алтернативните възможности за комуникация. Много е важно тези разговори, тези отношения да се поддържат било и през дистанция, те дават усещане за споделеност.
Ивелина ИВАНОВА
